ВТЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТЪ̀КВАМ, -аш, несв.; втъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втъ̀кнат, св., прех. Разг. 1. Вкарвам нещо с натиск в тясно пространство, зад, до или вътре в нещо; пъхам, въвирам. Грабна нелегалните материали и ги втъкна зад водосточната тръба. В. Геновска, ПЮФ, 121. Хайдутинът коленичи. Един от джелатите втъкна три пръста в устата му, за да държи главата му да не клима; друг изтегли тежък, широк нож. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 410. От едната страна на иконостаса била втъкната върбата от Върбница. Л. Каравелов, Съч. II, 82. Той [Цветан] прекъсва песента, втъква кавала в пояса си. Ив. Карановски, Разк. I, 36.

2. Пъхам нещо тънко, остро вътре в нещо или между други неща, за да го прикрепя; забождам, затъквам. После се изправи пред огледалото, та си втъкна в косата един едър трендафил. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 87. Той погледна наклонената слива-афъзка, от която жена му правеше чудесно сладко, като във всяко зърно втъкваше бадемче, и въздъхна. Д. Кисьов, Щ, 252. втъквам се, втъкна се страд. втъквам си, втъкна си възвр. Втъквам си китка зад ухото.