ВУЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУ̀ЙКА̀, -та, мн. ву̀йкѝ, м. Диал. Вуйчо (в 1 знач.). Помня в много други случаи мащеха ми като казваше, че децата се мятали на вуйките. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. Роднините по кръв, например братя, стрики и вуйки .. не могат да заседават задружно като съдници в търговските или апелативни съдилища. ДЗОИ I (превод), 204. Наричам ся твой вуйка, ако и да не ми беше съща сестра покойната царица, майка ти. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 19. Един бе Чавдар войвода — / един на баща и майка, / един на вярна дружина; / .., / без сестра Чавдар, без братец, / ни нийде някой роднина — / един сал вуйка изедник / и девятмина дружина! Хр. Ботев, Съч. 1929, 32.

— Други форми: у̀йка̀, у̀йкя, у̀кя̀ и у̀ке.