ВУЙКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУ̀ЙКОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. 1. Прил. от вуйко; вуйчов. Тъмничар Лалке говори: / .. / Немаш ли майка, я баща, / я братец, яли сестрица, / я вуйчо, я вуйков сина, / да думат, да те отдумат? Нар. пес., СбВСт, 82.

2. Като същ. вуйкови мн. Домът и семейството на вуйко (Ст. Младенов, БТР). Днес ще се събираме у вуйкови на пита.

— Други форми: ву̀йкьов, у̀йков и у̀йкьов.