ВУЛИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУЛЍНА ж. Остар. 1. Кръгла лепенка, употребявана в миналото за запечатване на писмо; вула. Милчо .. бързо, без да съгледа отгоре, че писмото беше запечатано с черна вулина, разгърна писмото и захвана да чете. Ил. Блъсков, ЗК, 115. Писмото за отца Михаила прочети, та че прилепи вулината с плика и тогава му го занеси. АНГ I, 421.

2. Вулинка (във 2 знач.).

— От гр. βουλλώνω 'подпечатвам, запечатвам'.