ВУЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУЛЍЯ, ж. 1. Остар. и диал. Продълговата кожена торба, чанта за продукти, багаж и под., която се носи през рамо; вулгия. Давидко слагаше хляба във вулията си и се подсмихваше. Й. Йовков, АМГ, 81. Само .. пъдарят с вулия през рамо и провесена на въженце кримка се отбие, размени някоя дума със стопанина. К. Константинов, ППГ, 64. Байрактарят извади от мешинената си вулия кавала и засвири... Ив. Гайдаров, ДЧ, 75. Ето, тая вечер той [Цветан овчарят], подпрян на гегата си, с вулия през рамо, с кожен пояс на кръста, гледа нататък и свири на кавала. Ив. Карановски, Разк. I, 33.

2. Остар. и диал. Торбичка за барут, която

се носи на пояса. Там, на масата, беше повалена една вулия, пълна с барут, забравена от въстаниците. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 163. Препасани с кожени вулии, .., наметнати с дълги чепкени и къси прерязани пушки на рамо, те приличаха на плячкаджийска сган. П. Константинов, ПИГ, 204.

3. Диал. Трапецовиден дървен съд за грозде, който се носи на гръб. Часът наближаваше три. Из лозята се мяркаха забрадки, сламеници, каскети, дървени вулии и кошници. Ем. Станев, ИК III, 69.

— От лат. bulga 'кесия, дисаги' през гр. βούλγια (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969, 79.