ВУЛКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУЛКА̀Н м. Дълбок отвор върху земната повърхност, образуван от разтопена магма, горещи пари, газове, минерали, пепел и др., които изригват с голяма сила от недрата на земята непрекъснато или понякога и се натрупват като конусовиден връх, планина или щит. Когато робите грабнаха оръжието да се бият за своята свобода, той ги отведе на оная планина, където димеше вулканът Везувий. А. Каралийчев, ТР, 154. Днес на учените са известни общо 624 действуващи вулкана по земното кълбо. От тях 546 се намират на сушата, а 78 са подводни. Хр. Тилев, В, 25. Пукнатините на земната кора или ямите, през които пробива навън огненоводното вещество на вътрешността на земното кълбо, наричат се вулкани. К. Смирнов, З, 18. ● Обр. Накипелият вулкан от страдания в гърлото му [на Огнянов] се изля в горещ поток сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 179. На гняв презрителен вулкана / в сърце надменно погаси. Т. Траянов, П, 27.

◊ Активен (действащ) вулкан. Геол. Вулкан, който периодично изригва. Изгаснал (угаснал) вулкан. Геол. Вулкан, който никога не изригва. Спящ вулкан. Геол. Вулкан, който не е напълно угаснал, тъй като рядко, случайно дейността му се активизира. Щитовиден вулкан. Геол. Вулкан, който изхвърля тъмна рядка лава от разтопени базалтови скали и образува полегат склон, подобен на щит.

— От лат. собств. — Друга (остар.) форма: волка̀н.