ВУ̀НДЕРКИНД

ВУ̀НДЕРКИНД м. Книж. Изключително способно, даровито дете; дете-чудо. Той рисуваше министри, генерали, видни артистки и многото пари, които взимаше за картините си, и благоволението, което проявяваше към таланта му официалното общество, бяха окрилили самочувствието му, направили го бяха разглезен "вундеркинд". А. Гуляшки, Л, 466. — Та ти тогава си бил истински вундеркинд! Просто... чудо на природата! Пешо не разбра подигравката. — Да, да! .. — На двегодишна възраст ти си играл с въдички, дори си ги крил в несъществуващи килери! П. Вежинов, СО, 146.

— Нем. Wunderkind.

Списък на думите по буква