ВХЛЪ̀ТВАМ, -аш, несв.; вхлъ̀тна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. За лице, гърди и др. — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. Нещо демонично имаше в това черно-жълто надупчено от шарка лице, вхлътнало и горящо като в треска. М. Кремен, Б, 172.