ВХОДЯ̀Щ

ВХОДЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който навлиза или който води навътре. Противоп. изходящ. В Черно море има две течения — горно (изходящо, повърхностно) и долно (входящо, дънно). В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 6. Входящите и изходящите водопроводи [на чешмите] трябва да се запазят от измръзване. М. Томова, ТТЖ (превод), 66. Жилищната телефонна централа е за 11 абонати и е свързана със столичната автоматична телефонна станция с две съединителни линии. Едната линия е изходяща, а другата — входяща. ВН, 1961, бр. 2970, 1. Входящи газове.

2. Канц. За книжа, документи и др. — който се получава, постъпва в учреждение. Противоп. изходящ. Не беше малко това учреждение — имаше, да речеш, двайсетина чиновници, и входяща и изходяща архива, и профгрупа. А. Тодоров, СбСт, 46. Входящи писма.

3. Канц. Който е свързан с отбелязване на постъпването, получаването в учреждение обикн. на книжа, документи и др. Противоп. изходящ. Наведен над голям входящ дневник, той записа в него името на Кукушкин. М. Марчевски, П, 119. — В канцеларията имаше да оправям входящия регистър. Н. Хайтов, ШГ, 99. — Искам да зная какво е станало със заявлението ми .. — Ето ви входящия номер. Св. Минков, РТК, 191. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Търсеха приемателни протоколи, .. питаха за входящи и изходящи номера. Д. Калфов, Избр. разк., 229-230.

— От рус. входящий.

Списък на думите по буква