ВЦЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЦЀПВАМ¹, -аш, несв.; вцѐпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. С предл. в. Вкопчвам, вчепквам (ръце, пръсти). Само Петър / ръце в кърмата вцепил е и окол / без страх оглежда се със тъмен поглед. К. Христов, ПХ (превод), 62.

ВЦЀПВАМ СЕ несв.; вцѐпя се св., непрех. Остар. и диал. С предл. в. Вкопчвам се, вчепквам се. Водата стигна още с първия си удар до коленете му [на Методи], разтърси го и той се олюля, щеше да падне, ако не беше се вцепил с длани за каменната облицовка на стената. А. Гуляшки, ДМС, 221. ● Обр. Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви. Ето пред него животът, за който той така яко беше се вцепил. Елин Пелин, Съч. III, 161.

ВЦЀПВАМ², -аш, несв.; вцѐпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вцепенявам (в 1 знач.).

ВЦЀПВАМ СЕ несв.; вцѐпя се св., непрех. Диал. Вцепенявам се (в 1 знач.). Вцепила ми ся е шията. Н. Геров, РБЯ I, 177.