ВЦЕПЀН

ВЦЕПЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепя̀ като прил. Остар. и диал. Вцепенен. Раната ми ся вече затвори, нъ ръката ми е оше вцепена, та не мога да дръжа здраво перото. АНГ I, 318. Ако и да почувствуват нещо любов [някои хора], тя тутакси изгасне ..; души студени и вцепени или вдървени, които прекарват живота си като в сън. Ч, 1871, бр. 19, 583.

Списък на думите по буква