ВЦЕПЕНЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЦЕПЕНЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на неподвижност, неспособност да се възприема със сетивата; безчувственост, вцепененост. Савата беше толкова отслабнал от загуба на кръв, че щом го превързаха, изпадна във вцепенение, сякаш загуби съзнание. Ем. Коралов, МВ, 20. Когато поиска да се извърне и погледне зад себе си — не можа. Някакво странно вцепенение беше сковало цялата ѝ снага. Г. Райчев, Избр. съч. II, 68.

2. Състояние на временна загуба на способността да се мисли, разсъждава, чувства поради страх, ужас или друго силно изживяване; вцепененост. Той се сепна, потрепера от хлада и потри лицето си, цялото измокрено. И тая хладина го пробуди от вцепенението на страха и го накара да мисли: — Спасен съм! Зл. Чолакова, БК, 29. Той ту се събуждаше, сепван от болно предчувствие, ту го обхващаше някакво вцепенение,

което смразяваше всичките му чувства. Д. Немиров, Др, 27. Към обед жегата стана непоносима .. Хората се бяха отпуснали на пейките, никой не проговаряше .. Трябва да ги раздвижи, да ги разбуди, да ги съживи. Трябва да ги извади от вцепенението. П. Вежинов, ДБ, 177.