ВЦЕПЕНЀНО

ВЦЕПЕНЀНО. Нареч. от вцепенен. Горе върху капрата, до тържествения файтонджия, стърчеше вече вцепенено мюфтията. Г. Стоев, З, 50. Виктор Ефимич не разбираше какво му говореха и гледаше вцепенено с мътните си очи. Д. Димов, Т, 673.

Списък на думите по буква