ВЦЕПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЦЕПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вцепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Вцепенявам (Ст. Младенов, БТР).

ВЦЕПЯ̀ВАМ СЕ несв.; вцепя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Вцепенявам се. Прекръсти се три пъти на изток, въздъхна издълбоко и се улови да съблича падналия труп на Иланджика, който не беше се още вцепил. Ц. Гинчев, ГК, 327. Краката ми захванаха да се вцепяват, не ги усещам. Китка V, 1886, кн. 13, 10. Всичките разбойници издигнаха очите си нагоре и ся вцепиха от страх. На сяко дърво седяха по двама-тримамина. В. Друмев, НФ, 57. И когато отвори полусклопените си очи, той са вцепи и смая на мястото си: като че един леден мраз са разпространи по сичкото му тяло. Н. Михайловски, ПА (превод), 90.