ВЧЕЛОВЕЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЧЕЛОВЀЧВАМ, -аш, несв.; вчеловѐча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Вчовечвам, вчовечавам, очовечавам; вчеловечавам. Но опит не правѝ да вчеловечиш / жестокий властолюбец. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 184. вчеловечвам се, вчеловеча се страд.

ВЧЕЛОВЀЧВАМ СЕ несв.; вчеловѐча се св., непрех. Остар. Вчовечвам се, вчовечавам се, очовечавам се; вчеловечавам се.