ВЧЀСВАМ

ВЧЀСВАМ, -аш, несв.; вчѐша, -еш, мин. св. вчѐсах, св., прех. Подреждам или приглаждам с гребен или четка нещо (коса, косми); сресвам. Младежът остана да вчесва кестенявата си коса пред огледалото. Д. Димов, Т, 553. Тя се втурна по разкопчана блуза и разрошени коси, тъй като не беше успяла да ги вчеше. П. Стъпов, ЧОТ, 18. Ако мога да получа едно ново гребенче, да си вчесвам сутрин брадичката, ще бъда много благодарен. Св. Минков, ПК, 16. Богдан отрано приготви коня си за път — нахрани го, напои го, вчеса гривата му. К. Петканов, Х, 210. // Приглаждам, подреждам с гребен или четка косата, космите на човек или козината, космите на добиче, животно; сресвам някого или нещо. Тамара се заиграла със свои другарки у някои съседи и забравила, че ще дойде баба ѝ. Докато майка ѝ я намери, докато я измие, вчеше и облече, бабата чакала вън във файтона. П. Славински, МСК, 13. Бае Стоян внимателно и грижливо го очисти [добичето], вчеса и го опуха с метлата. Елин Пелин, Съч. II, 158. Умили я [Яна], вчесали я, / кош гребени изчупили. Нар. пес., СбГЯ, 145. вчесвам се, вчеша се. I. Страд. от вчесвам. II. Възвр. от вчесвам. Дълго се плиска със студена вода, вчеса се, забради единствената си бяла забрадка с дантелка и излезе. Н. Каралиева, Н, 137. Съблече престилката [продавачката] .. и се вчеса набързо с голям жълт гребен. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2.

Списък на думите по буква