ВЧЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЧЕСТЯ̀ВАМ¹, -аш, несв.; вчестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Почвам да върша нещо по-често; зачестявам. През зимата той вчести посещенията си у нас.

ВЧЕСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; вчестя̀ се св., непрех. Диал. Почвам да ставам, да се извършвам, да се случвам по-често; зачестявам. Владо провря ръката си под тялото му и го надигна. Забелязаха ги и гърмежите се вчестиха. М. Яворски, ХСП, 254.

ВЧЕСТЯ̀ВАМ², -аш, несв.; вчестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Сгъстявам.

2. Усилвам, увеличавам. Дойде свещеникът. Жените откъснаха очи от ковчега и се поклониха на лъскавите одежди. Белите пръсти полюшнаха кандилницата, тамянът вчести особения мирис на погребение. М. Яворски, ХСП, 90.

ВЧЕСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; вчестя̀ се св., непрех. Диал. Сгъстявам се.