ВЧЕТВОРЯ̀ВАМ

ВЧЕТВОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вчетворя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. В съчет. с очи. 1. Втренчвам съсредоточени, разширени очи, за да видя по-добре. Петко, като си беше вчетворил очите към нея страна, подскокна завчас. А. Дювернуа, СБЯ, 309. Р. бе си вчетворил очите към кораба. А. Дювернуа, СБЯ, 309.

2. Ставам причина очите да се разширят до премрежване и да виждат нещата недействителни, преиначени. — Ха, хайдути да ми кажеш че има, вярвам, а таласъми и самодиви, и караконджовци, .. това аз не вярвам .. Ще видиш някоя котка да ти препречи път — ето титаласъм, .. видиш прасе — ето ти таласъм, а то страхът ти вчетворява очите... Ц. Гинчев, ГК, 100.

ВЧЕТВОРЯ̀ВАМ СЕ несв.;вчетворя̀ се св., непрех. Диал. За очи — от преумора, напрежение или страх виждам двойно, премрежено. Снощи си отидох на чешмата / .., / стоях и чаках [либето си] и погледвах, / очите ми са вчетвориха. Нар. пес., СбВСт, 761. Конче крака заболяха, / очи му ся вчетвориха. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 178.

Списък на думите по буква