ВЧОВЕЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЧОВЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; вчовеча̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св. прех. 1. Разг. Въздействам, влияя на някого да стане разумен, морален и възпитан човек; очовечавам, вчовечвам. Да може, молех се, някой да го оправи, да го вчовечи, риза ще го дарувам, та да се знае и да се помни, докато свят светува. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. — Нищо, моето дете, извинявай... Мислите, че този благороден жест трогваше децата и ги омилостивяваше или вчовечаваше дивите им души? Напротив, ожесточаваше ги още повече. Ст. Цанев, МБ, 73. — Много хора са излизали от хапуза вчовечени. Седи си, па се замислюва за себе си, за хала си, за всичките си грехове, и току му светнало пред очите... Човек станал! Д. Немиров, Б, 107. Баща му продаде сума крави, за да изучи един вол [сина си]. Науката не можа да го вчовечи. Н. Попфилипов, РЛ, 146.

2. Разг. Правя някой да придобие приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам, вчовечвам. вчовечавам се, вчовеча се страд.

ВЧОВЕЧА̀ВАМ СЕ несв.; вчовеча̀ се св., непрех. 1. Разг. Ставам разумен, морален и възпитан човек; очовечавам се, вчовечвам се. — Какви началства имаме, .. — гледат ни като свои деца, как няма да се поучиш, как няма да се вчовечиш? Г. Караславов, Избр. съч. II, 454-455. — Разбери, че ако не се вчовечиш, ще те набия. Д. Кисьов, Щ, 365.

2. Разг. Придобивам приличен външен вид, както подобава на културен, възпитан, порядъчен човек; очовечавам се, вчовечвам се. Тука са раздели експедицията с Воронина, .. Първата им грижа беше да са вчовечат, те си купиха топли дрехи, като за пред хора. Лет., 1876, 142.