ВЧОВЀЧВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вчовечвам и от вчовечвам се; очовечаване, вчовечаване. Още при вчовечването си човекът търсел другите хора. Един от първите ужаси — просъществувал до днес, без да отслабне — бил ужасът пред усамотението. В. Мутафчиева, ИКМ, 43.