ВЧУВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЧУ̀ВА МИ СЕ несв.; вчу̀е ми се, мин. св. вчу̀ ми се, св., непрех. Остар. Дочува ми се, чува ми се нещо. Внезапно ѝ ся вчу нежен глас, който я зовеше на имя. Хр. Пашов и др., ЦП (превод), 87.