ВШУТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вшутя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Диал. Правя се на глупав, наивен като дете (Н. Геров, РБЯ).
2. Само несв. Индив. Шегувам се. Кака Гинка се вшутява и чурулика още половина час. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 15.