ВЪВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; въверя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. 1. Разкривам, изказвам тайни, съкровени неща пред някого, на когото имам доверие; доверявам. Една жена .., като ся беше сприятелила с драгоманката Мария, .. намисли да избави приятелката си от общото изтребление на испанците и ѝ въвери кръвавите приготовления на съотечествениците си. П. Кисимов, ОА II (превод), 86.

2. Предоставям на доверен човек да се грижи за някого или за нещо, да пази, съхранява нещо или да отговаря за нещо; поверявам. Преди да тръгне той отива при едного от приятелите си в града и му въверява скритом парите си 150 000 гр. да му ги варди догде ся върне. Ч, 1871, бр. 18, 555. // Предоставям, поръчвам на доверен човек да върши нещо; възлагам, поверявам. Ний живеем в едно място, дето народни интереси от извънредна важност са въверени нам да ги браним. Ч, 1875, бр. 10, 435. Управлението на казата е въверено на каймакам. Лет., 1871, 89. Коломб заповяда да снемат платната, .. въверява кърмата на кърмача със строга заповед от ръка да я не оставя .. и отива да си полегне. П. Кисимов, ОА I (превод), 54. въверявам се, въверя се страд. Охранението на конституцията ся въверява на патриотизма на всички българи. П. Р. Славейков, ПХС, 95. След съединението наскоро му се въвери длъжността княжески комисар при източните железници. С, 1894, бр. 1475, 4.

ВЪВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; въверя̀ се св., непрех. Остар. Книж. Предоставям на доверен човек грижата, отговорността за нещо; доверявам се. Неговата неустрашимост насърчи сичката му войска и тъй с радост ся въвери на неговата команда. П. Кисимов, ОА II (превод), 31.

— От рус. вверять.