ВЪВОНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪВОНЯ̀ВАНЕ¹, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам¹ и от въвонявам се1; вмирисване, умирисване, всмърдяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други форми: ввоня̀ване (остар. и диал.) и вовоня̀ване (остар.).

ВЪВОНЯ̀ВАНЕ², мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам² и от въвонявам се2; вмирисване, умирисване, всмърдяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други форми: ввоня̀ване (остар. и диал.) и вовоня̀ване (остар.).