ВЪГАРЧА̀СВАМ, -аш, несв.; въгарча̀сам, -аш, св., непрех. Диал. 1. За добитък и някои диви животни — нападнат съм от въгарци (Т. Панчев, РБЯд).
2. Покривам се с отоци, рани, причинени от въгарци (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: вогарча̀свам.