ВЪГАРЧЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Ветер. За добитък или някои диви животни — който е болен от въгарчивост, който е въгарчасал.
2. Прен. Разг. Обикн. за дете — който непрекъснато шава, който не стои на едно място.