ВЪГЛЕНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ГЛЕНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. Който се отнася до въглен (в 1, 6 и 7 знач.); въглен. Пространството между мембраната и въгленовата плочка е запълнено с въгленови (графитови) зрънца. Физ. VIII кл, 1965, 100. Нека свържем микрофона

с източник на ток, като единия полюс съединим с въгленовия електрод, а другия с мембраната. Физ. VII кл, 1982, 75. Въгленов прах. Въгленов мирис. Въгленов реостат. Въгленов микрофон.

2. Прен. Който е черен като въглен. Той беше едър, здрав, с черни вежди, големи въгленови очи и тънки, черни като смола мустаци. Д. Немиров, Б, 72. Боржия — тънкоснага височка жена с черни въгленови очи и буйна черна коса влиза и весело се покланя. Ив. Кирилов, Ж, 22.