ВЪ̀ГЛЕНЧЕ

ВЪ̀ГЛЕНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въглен (в 1 и 3 знач.); малък въглен. Клавдия седеше край изтляващия огън и буташе червените въгленчета с пръчица. Д. Добревски, БКН, 93. Последният лагерен огън е догорял. Последните въгленчета се завиват с бяла пепел. Цв. Ангелов, ЧД, 234. Взе рендосана дъска / писа с въгленче така: / "За гъсеници тъдява / пашата се забранява!" / И на круша след това / той дъската закова. СбХ, 198.

Списък на думите по буква