ВЪГЛЯ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от въгляр; въглищарски. Планинецът запрегнал въглярската си кола, покрил в нея със сено ранения въстаник, за да го отведе и скрие уж в някаква пещера, па потеглил и спрял далеч над една пропаст. А. Страшимиров, УШ, 37.