ВЪДВОРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪДВОРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въдворявам и от въдворявам се; установяване. България заприлича вече на руска провинция. Опитът с пълномощията бе се завършил с въдворяването на един полицейски режим, при който личността на княза се губеше зад униформата на Ремлингена. С. Радев, ССБ I, 328.