ВЪ̀ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от въдя и от въдя се; развъждане. Свилени буби хранят навсякъде по България, но средище на това въдене са Търновско и Одринско. Ч, 1875, бр. 8, 376. Селянете и колибарете се поминоват повечето с орачество и с въдене добитък. Д. Манчев, БЕ II, 66.