ВЪДИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀ДИЦА ж. 1. Уред за ловене на риба, който се състои от метална кукичка със заострен край, прикачена със здрава нишка на дълъг гъвкав прът. До брега на реката .. бае Ради и Трендафилчо Жълтия .. седят с въдици в ръце и ловят риба. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Зад една стара върба се беше потулило момче с въдица. Тъкмо когато минавахме, то дръпна пръчката нагоре и измъкна една голяма сребърна риба. А. Каралийчев, ПД, 211. Вълна вълните с шум преваря, / а на брегът ронлив, / отпуснал въдица рибаря / се взира мълчалив. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 22-23.
2. Металната кукичка на този уред. Много беше патил старият сом,.. Колко пъти беше се отървал от явна смърт! По устата си имаше нанизани като обеци десетина въдици, а кожата на гърба му беше прошарена от безброй драскотини и заздравели рани. Д. Калфов, КР, 7. И първият въпрос, който им зададе,..: какво е станало с рибарските му прътове и кошничката му, макарите и кутийките му с въдици и влакна. Д. Калфов, Избр. разк., 108.
3. Диал. Вид кука със заострен край, използвана при ръчното ушиване на дрехи за закачане на предмета, който се шие, за да не се измества. Бе си набавил голям напръстник, имаше и въдица. Приседне на одъра, усуче кълчищен конец, закачи дрехата в единия край с въдицата, подвие я под дясното коляно и почне да кърпи. Кр. Григоров, ТГ, 7-8. Хаджи Генчо земе напърстека си, иглата си, въдицата си и своите стари шалваре. Л. Каравелов, Съч. II, 6.
4. Прен. Ловък, хитър начин на постъпване, чрез който се цели да се уличи някой в нещо или да се постигне нещо изгодно, някакви облаги; уловка. Трябваше да изминат само 17 месеци, откато те [деребейчетата] поеха властта, за да докажат, че всичките им тия проповеди са били само подли въдици за ловение риба в мътна вода. Пряп., 1903, бр. 82, 3. Ни сам войводата, това го всякой знай, / друг път, ни другите апостоли такова / са проповядвали... То въдица е нова! / Бъхти се, отърви поробений народ / от стар, а го вмъкни отново в друг хомот! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 72.
◊ Лапвам / лапна (глътвам / глътна, захапвам / захапя, налапвам / налапам) въдицата. Разг. 1. Изведнъж силно се влюбвам, увличам се по някого. А младата му [на инженера] жена дотолкова глътна въдицата по светлоокия архитект, че стана за смях. Бл. Димитрова, ПКС, 344. — Запознах се с едно момиче, и то веднага лапна въдицата. П. Вежинов, ДВ, 117. Той твърде добре помни минутата, когато за пръв път ѝ
откри, че я обича, обаче, преди да стори това, всички знаеха, че той е влюбен в нея. И всякога, когато почваше да говори за нея, другарите му казваха: "Даскале, ти си глътнал въдицата". Елин Пелин, Съч. I, 137. 2. Измамвам се, оставям се да ме подведат. — Усетила е, че има пълен портфейл, това е усетила... И той като всеки стар глупак веднага глътна въдицата. П. Вежинов, БГ, 177. Когато мъжете излязоха от спалнята, лицето на Калъчев светеше, а Бобев се усмихваше снизходително. Невяна реши, че и този път мъжът ѝ е лапнал някоя въдица. Ем. Манов, ДСР, 269. Хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на въдицата; хващам се / хвана се (улавям се / уловя се, ловя се) на някаква (нечия) въдица. Разг. Оставям се да бъда подведен, защото не разбирам, че ме лъжат. — Ние мислехме, че само тебе не може да прилъже. Ама и ти се хвана на въдицата му. Ст. Даскалов, ЕС, 7. Започнах да се чувствувам истински ахмак, дето се улових на въдицата. В. Мутафчиева, СД, 389. — Аз в Турция? Какво да правя там? Да слугувам на чорбаджиите, когато тук съм си господар? На въдицата на ходжите не се ловя. С, 1954, кн. 3, 95. Деяна... Мръсник... Срам го било да му стане зет, а не го беше срам да го залъгва с дъщеря си, за да му работи за трима... Не, Казакът не би се хванал на тази чорбаджийска въдица, ако да не се лъжеше с изгорената ръка на Кина... Г. Караславов, СИ, 115. Хвърлям / хвърля (пускам, пущам / пусна) въдица<та> някому. Разг. 1. Подвеждам някого да извърши или да каже нещо, обикн. нередно, което да използвам после срещу него. — А бе, гледам го аз тоя челяк, все към мен зяпа и ми се хили, а то, виждате ли, каква била работата: хвърлял ми е въдицата, дано изтърва някоя артък приказка, та да я съобщи после в Москва. Св. Минков, РТК, 159. Врагът ми хвърли въдица: / с предателство живота да платя. Бл. Димитрова, Л, 152. 2. Старая се да предизвикам у някого интерес към себе си, желание да започне да ме задиря. Оная простачка се опита да хвърли въдицата и на Мандаджиев. Той изкара два-три танца с нея, макар да накуцваше... К. Калчев, Ст, 191.