ВЪЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗА̀ ж. Диал. Връзка на торба или на престилка; прашка, пращило. Близо до него [Спас Илков] стоеше и го зяпаше в устата Тодор Тюлев, натоварен с грамадна сива торба, която беше привързана на раменете му с широки белезникави възи. Г. Караславов, ОХ I, 360. Ключът на избичката беше завързан за възата на престилката ѝ, никой нямаше право да го пипа без нейно позволение и да влиза в тясното полутъмно подземие. Г. Караславов, Тат., 196.