ВЪЗБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБЍРАМ, -аш, несв.; възбера̀, -ѐш, мин. св. възбра̀х, св., прех. Диал. Събирам. Фустана хи [на Йосинка] е копринен, / сама си му го възбира / да бъде льосно Асаня. Нар. пес., СбВСт, 200. Русо въз роса върве‑

ше, / след нея юнак следеше. / — "Възбирай, Русо, шелие, / че ще я фане росона, / та ще хи падне бойона [боята]". Нар. пес., СбВСт, 213.