ВЪЗБОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБО̀Г нареч. Рядко. Поет. С предл. до, от и др. Много високо, нагоре във виси‑

ните; навъзбог, възнебеси. В полето нейде .. се вдигна до възбог последният ек на жална жътварска песен и замря. Елин Пелин, Съч. I, 80. Тая звънарня беше същата, която Теодосий видя още отдалеч — .. Далеко зад нея, отляво и отдясно, заключваха погледа му извишеният Орлов връх и плоският Гарван — и двата високи до възбог. Ст. Загорчинов, ДП, 238. Рой пеперуди бе: те носят се възбог. К. Христов, ЧБ, 47.

— Друга (остар. и диал.) форма: въ̀због.