ВЪЗБРАНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБРА̀НА ж. 1. Книж. Забрана. — Разрешавам на твоите войски първи да влязат в Буртудизос като господари и да господаруват в него без ограничения до обяд. Възбрана слагам само върху господните храмове и децата до петнадесет години. А. Гуляшки, ЗВ, 533. По друг начин трябва да се поведе тоя народ, свикнал да си откъсне от градината какъвто и да е плод или зеленчук, винаги, когато му потрябва, когато му се дояде. Не познаваше възбраната, нямаше задръжки за нищо. Ел. Огнянова, НШ, 174.

2. Юрид. Постановена от съдебен изпълнител и вписана в нотариалните книги забрана за разпореждане с недвижим имот, собственост на длъжник. Възбрана върху имота. Вдигам възбрана. Отменям възбрана. Налагам възбрана. Слагам възбрана.

◊ Под възбрана, съм, се намирам. За нещо — забранен за разпространение, продажба, употреба, упражняване (съм). В много страни обществеността не е била добре осведомена за големите различия на аматьорския от професионалния бокс и поради тези обстоятелства в много от тях съществували закони, по силата на които боксът бил под възбрана. Ем. Жечев, Б, 9. Поради това, че захарта се намираше под възбрана, бозаджията нямаше нищо сладко, освен оризена боза със захарин. Б. Болгар, Б, 120.