ВЪЗБРАНЯ̀ВАМ

ВЪЗБРАНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възбраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Не позволявам на някого да извърши нещо или да се възползва от нещо; забранявам. — И — втора грешка направи: ти [Никифоре] възбрани на арменеца да идва в двореца. Н. Райнов, ВДБ, 142. Не възбранявай на себе си и на домашните си някое невинно и опростително увеселение, което по причина на работите си и други занятия не можеш да добиеш в друг ден на седмицата. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 60. Никой обаче не ми е възбранил и не може да ми възбрани да не наблюдавам как са вървели и как вървят работите в страната, в която живея. П. Р. Славейков, ПХС, 58. Портата ще прекъса всяко сношение с гърцкото правителство, ще изпъди гърцките поданици от земята си и ще възбрани влизанието на гърцки кораби в пристанищата ѝ. ДЗ, 1868, бр. 4, 16. // Не оставям някого да извърши нещо; спирам, възпирам. Всяка държава е длъжна,.., да възбранява словом и оружием коя да е европейска държава, когато тя, с щета на съседите си, иска да ся разпространи безгранично. Ч, 1870, бр. 2, 48. възбранявам се, възбраня се страд. Колкото за исканията на българите да са употребява българският язик в училищата и черковнославянският в черковите, то тези язици никога не са са възбранявали и че занапред патриаршията ще гледа безпрепятствено да са употребяват. Р. Каролев, УБЧИ, 166. Ако преди отплуването на кораба са случи да са възбрани търгуването с мястото, за което са отправя, условието са разваля без обезщетяването на никоя от уговорените страни. ДЗОИ I (превод), 287.

ВЪЗБРАНЯ̀ВАМ СЕ несв.; възбраня̀ се св., непрех. Остар. Книж. Възпирам се, въздържам се. Ний не можем ся възбрани от да извикнем пълно и сладко утешение: Не, българският народ не е изгубен. Ч, 1870, бр. 5, 147. Не ми съглядвайте моля, че не ви отговорихме на писмата, които до тоя час приях, останаха без ответ, и да ни ся ще тоя ред не можеме ви представи причините, чрез които ся възбранихме да свръшеме това. АНГ I, 527.

— Друга форма: возбраня̀вам.

Списък на думите по буква