ВЪЗБРА̀НЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбраням и от възбраням се; възбраняване. В дателен падеж ся полагат: 1) Лицето, на което ся дава нещо,.. 2) При глаголите, които означават: покорение или противност, помагане или възбраняне. Ив. Момчилов, ПСЕ, 116-117.