ВЪЗБУДЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБУ̀ДЕНО нареч. В състояние на възбуда или изразявайки възбуда; развълнувано, оживено, неспокойно. Кой знае откога не виждали път, сега те силеха напред,.., а Вълчан ту опъваше юздите, ту се обръщаше към Къня и нещо му говореше, като възбудено махаше с ръка. Й. Йовков, Ж 1945, 41-42. Страстен комарджия, Казански се беше увлякъл в играта... Той непрекъснато губеше и от силна възбуда кожата по скулите на русото му лице нервно потрепваше, а тънките му устни бяха изтънели още повече. Синкавоводнистите му очи гледаха зло и възбудено. Д. Анеглов, ЖС, 30-31. Неясно бръмчене от тихи, но напрегнати разговори изпълваше залите. Десетки, стотици лица слухтяха и очакваха възбудено сигнала на стачката. Д. Димов, Т, 276. Заедно с майките си те [учениците] тръгнали по улиците и възбудено, шумно пеели. Н. Ферманджиев, РХ, 265.