ВЪЗБУДЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е склонен бързо, лесно да изпада във възбуда (в 1 знач.). Трябваше да се очаква, че Симеон ще му [на стария княз] отговори поривисто и според нрава си, защото болестта го беше направила по-лесно възбудим. А. Гуляшки, ЗВ, 418.