ВЪЗБУДИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБУДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Средство, което предизвиква възбуда. Разтворимите калциеви съединения служат като възбудител и регулатор на сърдечната дейност. Хим. IХ кл, 1965, 24. Кафето действа като възбудител на нервите.

2. Биол. Причинител на заразна болест. Възбудителят на маларията например, т.н малариен плазмодий,.., се пренася от маларийния комар при ухапване най-напред на болен, а след това на здрав човек. Е. Головински, ВК, 6. По домашните животни върлуват редица заразни болести. Възбудителите на заразните болести — бактерии и вируси — се размножават в организма на болните животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25.