ВЪЗБУНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБУ̀НВАМ, -аш, несв.; възбу̀ня, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Възбунтувам. Живей, о моя песен, у всеки вечен странник, / .. / Люби и вси безумци, възбунили земята. Т. Траянов, Съч. III, 55. Астиаговият унук Кир .. възбунил персите против дяда си Астиага. Й. Груев, КВИ (превод), 15. възбунвам се, възбуня се страд.

ВЪЗБУ̀НВАМ СЕ несв.; възбу̀ня се св., непрех. Остар. Възбунтувам се. Накрая на двете години Веселин му писа, че баща му беше умрял..; и че царицата беше побягнала със сина си в йедна провинция, която беше тя направила да ся възбуни. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 326-327. Но славата, която добил Марий, възбудила против него завистливите римски велможи, измежду които пръв бил Корнелий Сула,.., който ся прославил, като умирил латинците, .., които се били възбунили против Рим в 91 г. Й. Груев, КВИ (превод), 46-47. Филибенский владика Хрисант чтото направи, друг не е направил .. той, без всяка причина, наклопа българите, че ужкак са ся възбунили. АНГ, 1911, кн. 1, 462. В Атина ся говори явно да ся вси гърци възбунят в турската държава. БДн, 1857, бр. 6, 22.