ВЪЗБУНТУ̀ВАН

ВЪЗБУНТУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възбунтувам като прил. Остар. Книж. Който се е вдигнал на бунт, който се е разбунтувал. Капитан Корабов, Узунов и Филов настояваха пред него [Андреев].. да пише на Вълкова. Но Андреев възрази, че като командир на една възбунтувана част, той не може нито да предприеме нещо, нито да дава съвети. С. Радев, ССБ II, 609. Портата отблъсва контрола на международната комисия, предложената система за назначавание управители във възбунтуваните области и пр. НБ, 1876, бр. 57, 222. Сега всички знаяли положително, че Сърбия не само не помага на тая възбунтувана рая [българите], но още ѝ прави всевъзможни пречки. СбНУ II, 101.

Списък на думите по буква