ВЪЗБУНТУ̀ВАНЕ

ВЪЗБУНТУ̀ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възбунтувам и от възбунтувам се; разбунтуване,възбунтувание. Тъмничният мюдюрин, който се страхуваше от сериозно възбунтуване, беше ги наместил там, щото на пръв знак да се хвърлят [заптиите] вътре върху ни. Св. Миларов, СЦТ, 117.

Списък на думите по буква