ВЪЗБУНТУВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБУНТУ̀ВАНИЕ ср. Остар. Книж. Възбунтуване, разбунтуване. Възбунтуванието на жителите в Крит, махна ся вече, а някои иностранни само скитници, следват още да воюват по горите. Дун., 1866, бр. 133, 2.