ВЪЗБУЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБУЯ̀Л, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. св. деят. от възбуя като прил. За растителност — който е израсъл буйно и нагъсто; буен (в 1 знач.), избуял. — "Пролетта, пролетта", — се обаждат цветята... Аз гледам и знам, че видението ще изчезне,.., когато мравките си отворят пътеки всред възбуялата трева и когато мъхът по скалите стане яркозелен. Д. Немиров, Д, 85.