ВЪЗВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Писмено обръщение към общество, народ, с което се призовава да се съдейства за извършването на нещо, имащо голяма обществена важност. Чендов бе получил заповед от Главния щаб за обявяване на въстанието и възвание към народа. Д. Талев, И, 504. Народът с жажда четеше тия възвания против правителството и с нетърпение очакваше митинга. Ив. Вазов, Съч. VII, 99. Ние ще да обнародваме особено възвание и към нашата емиграция. Хр. Ботев, Съч., 1929, 420. Тая радост и надеждите за близко освобождение са изразени най-ярко от Българския централен комитет в Букурещ (..) в неговото възвание към българския народ. Ист. X и XI кл, 199. Тя [Леди Странгфорд] прави възвание, да ѝ са внесат колкото по-скоро материални средства, за да помогне на населението [в България]. НБ, 1877, бр. 70, 272.

2. Остар. Книж. Обръщение, призив, зов; въззив. — Звателният падеж, който служи за възвание към предметите, приема различно окончание. Г. Миркович, КМБГ, 9.