ВЪЗВА̀РЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); възваря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Възварявам. възварям се, възваря се страд.
ВЪЗВА̀РЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); възваря̀ се св., непрех. Възварявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.