ВЪЗВЕСТЯ̀ВАМ

ВЪЗВЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възвестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Книж. Ритор. Съобщавам тържествено за някакво важно събитие. Нашите гърмежи и звънът на камбаните ще възвестят, че най-после се започва народното въстание срещу смъртните ни врагове! П. Стъпов, ЖСН, 236. С топовни гърмежи възвестиха идването на мира. След първия изблик на неудържима радост, войниците изведнъж се умърлушиха и почнаха да се прибират. — Не ме радва този мир. Къде ще идем сега? А. Каралийчев, ПГ, 168-169. — Ти ще идеш в Преслав, та по стъгди и улици ще възвестиш края на това царство! Н. Райнов, ВДБ, 177. Телеграми фучат по всички краища и зловещо възвестяват за нови и нови жертви на свирепостта. Ал. Константинов, Съч. I, 144. Понякога привечер, когато църковните звънарници възвестяваха идващ празник.., при писеца Йоан се отбиваше момичето Иулита. П. Константинов, ПИГ, 27. С буря, мълния и грохот възвестете гордий поход, / на възбунените роби, на червените вълни! Хр. Смирненски, Съч. I, 30. възвестявам се, възвестя се страд. Тръгването винаги се възвестяваше с тръбен рог. Гр. Угаров, ПСЗ, 398.

Списък на думите по буква