ВЪЗВЕЩАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗВЕЩА̀ВАМ, -аш, несв.; възвеща̀я, -а̀еш, мин. св. възвеща̀х, св., прех. Остар. Книж. Възвестявам. Къде си време паметно и мило, / кога гласях със струни велегласно / народний свяс да будя из мъртвило, / да възвещавам бъдеще по-ясно. Хр. Белчев, Избр. съч., 45. И възвещал в нетленно слово / на времето завета скрит, / възлез на своя бряг отново, / хвърли в морето меч и щит! Т. Траянов, Съч. III, 31. Пророчески възвещават, че за божеството щеше да бъде невъзможно да устрои други мир. Ч, 1871, бр. 7, 206. възвещавам се, възвещая се страд. И тъй братя! Нека ви е познато, че чрез него [Исус] само ви ся възвещава прошка на греховете. Д. Душанов, ИПЧ, 12.